Крисапоген зазейниодис, по-известен още като ветивер или хус, е многогодишна гроздова трева от семейство житни. Ветиверът е много подобен на соргото, като споделя много морфологични характеристики с други ароматни треви, като лимонена трева, цитронела и палмароза.
Преведено от тамилски ветивер означава “корен, който се изкопава”. В Северна Индия се нарича още хус (“трева”).
Ветиверът расте до 150см височина и образува туфи с подобна широчина. При благоприятни условия изправените стъбла могат да достигнат три метра височина. Стъблата са високи, а листата са дълги, тънки и доста твърди. Цветовете са кафеникаво-лилави. За разлика от повечето треви, които образуват хоризонтално рзпростиращи се коренови системи, подобни на рогозки, корените на ветивера растат надолу, достигайки два до четири метра в дълбочина.
Ветиверовата трева има стаден хабитус и расте на туфи. Издънките, израстващи от подземната корона, правят растението устойчиво на замръзване и горски пожари. Растението ветивер е силно устойчиво на суша и може да помогне за защита на почвата срещу листна ерозия.
Смята се, че родината на ветивера е Индия. В момента е широко култивиран в тропическите региони. Основните производители на ветивер са Хаити, Индия, Индонезия и Реюнион.
Тревата ветивер се отглежда за много цели. Растението помага за стабилизиране на почвата и я предпазва от ерозия, но също така може да защити полетата от вредители и плевели. Ветиверът има благоприятни качества за храна на животни. От корените се извлича масло и се използва за козметика, ароматерапия, билкова грижа за кожата и аюрведичен сапун. Неговите влакнести свойства го правят полезен при изработката на въжета и др.
Ветиверът има антисептични свойства и се използва за лечение на акне и рани. Използва се в производството на парфюми, кремове и сапуни заради отличните си фиксиращи свойства. Маслото, дестилирано от корените на ветивера се съдържа в 90% от западните парфюми. Ветиверът е по-често срещана съставка в ароматите за мъже.