Автор: Пухас

Описание

Бергамота е ароматен цитрусов плод с големина колкото портокал и жълто-зелен цвят. На вкус е по-малко кисел от лимона, но по-горчив от грейпфрута. Расте на ниски дървета основно в района на Калабрия, но също така и в Аржентина, Бразилия, Алжир, Мароко, Тунис, Турция и югоизточна Азия. Дървото цъфти през зимата. Бергамота е символ на града Реджо Калабрия в Италия, а областта е основен производител, покриващ цели 90% от световното производство.

Плодът е кисел, а неговата обвивка е особено ароматна. Бергамота не е толкова полулярен като храна, колкото като източник на масло, извличано от кората му. Това масло често се използва в парфюмите. Есенцията от бергамот се използва в ароматерапията и в сладкарството, както и като добавка в някои чайове. Първият в света одеколон, създаден от италианския парфюмерист Джовани Мария Фарина в началото на 18 век в Кьолн, Германия, се състои от есенции от бергамот и лимон.

Употреба

Маслото от бергамот, както и от други цитрусови плодове, съдържа химикала бергаптен, който предизвиква фототоксичен ефект (зачервяване) при излагане на ултравиолетова светлина. След 1995г се избягва употребата му в козметични продукти.

Киселината, обаче, която се съдържа в цитрусовите плодове като цяло е редуциращ агент и помага в борбата с вирусите. Тя действа и като хелатиращ агент, свързващ металите, като ги прави разтворими. Използва се за отстраняване и предотвратяване на натрупването на варовик от различни повърхности. Цитрусовата киселина е активната съставка в някои разтвори за почистване на баня и кухня. В промишлеността цитрусовата киселина се използва за разтваряне на ръжда от стомана и за пасивиране на неръждаеми стомани. Сокът от бергамот има и избелващо действие, но не бива да се използва при цветни дрехи. Чудесен е за почистване на дървени дъски за рязане, особено в комбинация със сода за хляб. Цитрусовата киселина се използва като алтрнатива на оцета в кулинарията. Цитрусовата киселина е отличен флюс за спояване, но трябва да се отстрани след запояването, особено при фини проводници, тъй като е леко корозивен.

     Пластмасата е важен материал в икономиката и ежедневието ни. Въпреки това тя има сериозен негативен ефект върху заобикалящата ни среда и нашето здраве. Близо 26 милиона тона пластмасови отпадъци се генерират в Европа всяка година. Около 80% от отпадъка в океаните е пластмаса. Поради тези причини Европейският съюз взема все по-сериозни мерки за намаляване на употребата на пластмаса и Директива 94/62/ЕО е факт. Вече бяхме свидетели на ограничаването на употребата на найлоновите пазарски торбички, ставайки платени, и спирането от продажба на пластмасовите сламки и бъркалки. Употребата на пластмасови чашки за еднократна употреба също драстично намаля, благодарение на тази директива. Съвсем наскоро се взе решение пластмасовите кутии, в които купуваме топла храна или салати от супермаркетите да се заплащат, подобно на торбичките.

    Последното изменение на директивата съдържа актуализирани мерки за

• предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки;
• насърчаване на повторната употреба, рециклирането и други форми на оползотворяване на отпадъците от опаковки, вместо окончателното им обезвреждане. 

    Една от поставените цели в директивата е до края на 2025-та година да могат да се рециклират най-малко 65% от теглото на всички отпадъци от опаковки – пластмаса, дърво, черни метали, алуминий, стъкло, хартия и картон.

    Държавите от ЕС трябва да гарантират, че опаковките, пуснати на пазара, отговарят на основните изисквания, посочени в приложение II към директивата:

• ограничаване на теглото и обема на опаковките до минимално адекватно количество, за да се постигне необходимото ниво на безопасност, хигиена и приемливост за пакетирания продукт и за потребителите;
• намаляване до минимум на съдържанието на опасни вещества и материали в опаковъчния материал и неговите компоненти;
• проектиране на опаковки за многократна употреба или с възможност за възстановяване, което може да включва проектиране за рециклиране на материали или органични продукти, както и проектиране за оползотворяване на енергия.

    Изменената директива изяснява и разликата между възстановимите опаковки под формата на компост и биоразградимите отпадъци от опаковки и уточнява, че оксоразградимите пластмасови опаковки (пластмасови опаковки с добавки, причиняващи разпадането им на микроскопични частици и допринасящи за наличието на микропластмаси в околната среда) не се считат за биоразградими опаковки.

    Така наречените пълнители, отговарят напълно на поставените в директивата цели:

• за производството им се използва между 56% и 85% по-малко пластмаса;
• пластмасата, от която са направени е рециклируема;
• лесно може да се пресипе течността от пълнителя в удобна опаковка за многократна употреба.  

    Купувайки продукт, опакован в пълнител, Вие спомагате за намаляването на пластмасовите отпадъци от опаковки близо два пъти. В замяна получавате същия продукт със същото качество на по-ниска цена. Какво по-хубаво от това?

    В магазин Чистилище ще намерите пълнители за душ гелове, течни сапуни, универсални почистващи препарати, препарати за пране, препарати за съдове, натурален конец за зъби.

    Нека заедно да помогнем за подобряването на средата, в която живеем ние и нашите деца!

Сребърната акация (Acacia dealbata), по-често срещана под името Зимно дърво мимоза, краси градините ни с превъзходно златисто-жълти цветове от януари до март, в зависимост от климата. Тя е вид цъфтящо растение от семейство Бобови, родом от Югоизточна Австралия и широко разпространено в средиземноморските, топлите умерени и високопланинските тропически райони.

Зимната мимоза е бързо растящо вечнозелено дърво или храст, достигащ до 30 м височина. Листата са двойноперести, синьо-зелени до сребристосиви, а листата наподобяват тези на папрат. Те са 1–12 cm (понякога до 17 cm) дълги и 1–11 cm широки, с 6–30 чифта пера. Всеки стрък е разделен на 10–68 двойки листчета, които са с дължина 0,7–6 mm и ширина 0,4–1 mm. Цветовете се образуват в големи гроздовидни съцветия, съставени от множество по-малки кълбовидни яркожълти цветни глави от 13–42 отделни цветя. Плодът е сплескана шушулка с дължина 2–11,5 cm и ширина 6–14 mm, съдържаща няколко семена. Дърветата обикновено не живеят повече от 30 до 40 години. Във влажни планински райони белият лишей може почти да покрие кората, придавайки й сребрист цвят, от където идва името на дървото. Латинският специфичен епитет dealbata също означава „покрит с бял прах“.

Сребърната акация е широко култивирана като декоративно растение в топли умерени региони на света и е натурализирана в някои области, включително Сочи (Черноморското крайбрежие на Русия), югозападна Западна Австралия, югоизточна Южна Австралия, остров Норфолк, средиземноморския регион от Португалия до Гърция и от Мароко до Израел, Ялта (Крим, Украйна), Калифорния, Мадагаскар, Южна Африка, Зимбабве, планините на Южна Индия, югозападен Китай и Чили. Цветовете и връхчетата на листата се събират и се използват като декорация в букетите. В Италия, Албания, Русия и Грузия цветята често се подаряват на Международния ден на жената. Есенцията от цветовете, наречена „мимоза“ или „каси“ се използва в парфюмите. Аборигените са използвали кората за направа на груби въжета, смолистия сок за лепило, а семената за направа на брашно. Дървесината е полезна за мебели, но има ограничено приложение главно в занаятчийското обзавеждане и струговане.

Агаровото дърво е тъмно смолисто дърво, което се произвежда от дървета Аквилария, когато са заразени с плесен. Той е един от най-ценните и редки природни материали в света и се използва от векове като съставка за тамян или парфюм, както и за медицински, религиозни и културни цели. Агаровото дърво има различни имена и синоними на различни езици и култури, като уд, алоево дърво, орлово дърво, гахару, дзинко, чен сян и много други.

„Дървото на боговете“ има поне 3000-годишна история в Близкия изток, Япония и Китай. Само кралете и много богатите са успявали да се възползват от неговите предимства. Има препратки към агарово дърво в литературата на Индия. Индийският поет Калидаса веднъж пише: „Красивите дами, подготвяйки се за празника на удоволствията, се почистват с жълтия прах от сандал, бистър и чист, освежават гърдите си с приятни аромати и окачват тъмните си коси в дима от горящото агарово дърво .” Френският крал Луи XIV прал ризите си в розова вода, в която преди това било сварено агарово дърво. Използвано е от египтяните по времето на пирамидите за балсамиране на привилегировани мъртви тела. В будизма най-ценният низ от мъниста се прави от 108 мъниста, направени от агарово дърво. В древен Китай богатите избират агарово дърво, за да направят своите ковчези.

Агаровото дърво е продукт, получен от раните на дървото аквилария. Под въздействието на физиката и биологията дърветата аквилария изглежда имат рани по стволовете си. Дървото непрекъснато отделя значителни количества етерични масла от тези рани. Агаровото дърво израства от раната с течение на времето. То съдържат големи количества етерични масла, има мек аромат и пикантен, топъл вкус.

Агаровото дърво често се среща в болни дървета след 10-15 години или повече. Болните растения имат жълти листа и стават по-малки, стволът има много рани и се появяват червено-кафяви петна. Дърветата, съдържащи агарово дърво придобиват блясък като камък с бръчки като крила на орел. Когато агаровите дървета изпитват определени стресови фактори, като гъбични инфекции или физически наранявания, те инициират естествен защитен механизъм. Това задейства производството на смола в сърцевината на дървото. Смолата действа като защитна бариера срещу възприеманата заплаха. Докато смолата се натрупва, тя постепенно се трансформира в ценената смолистата сърцевина. Тази трансформация е сложен химичен процес, включващ освобождаването на различни ароматни съединения. Тези съединения придават на агаровото дърво неговия различен и завладяващ аромат, често описван като дървесен, землист и леко сладък. Развитието на смолистата сърцевина е постепенен и сложен процес, който отнема няколко години. През това време дървото агар претърпява забележителна трансформация, като сърцевината на дървото става по-плътна и по-тъмна на цвят. Важно е да се отбележи, че не всички агарови дървета естествено развиват смолиста сърцевина. Всъщност се смята, че само малък процент от агаровите дървета притежават генетичната предразположеност да произвеждат тази ценена сърцевина. Тази рядкост допринася за високата стойност и желаността на агаровото дърво и неговите продукти.

Глобалната търговия с агарово дърво отбелязва значителен ръст през последните години, воден от голямото търсене на неговите ароматни свойства и културно значение. По отношение на регионалната търговия страните от Югоизточна Азия, като Виетнам, Малайзия и Индонезия, традиционно са ключови играчи в производството на агарово дърво. Тези страни се гордеят с благоприятни климатични условия за отглеждане на агарово дърво и имат дългогодишна културна връзка с агаровото дърво.

Има няколко приложения за агарово дърво. Той е мек, пикантен и топъл и може да помогне при болки, задух и повръщане. Ето защо агаровото дърво се използва често в ориенталската медицина. Смята се също, че агаровото дърво има духовни свойства, бори се със злото и носи късмет. Той е полезен за облекчаване на главоболие, депресия и подпомага усещането за лекота и релаксация. Агаровото дърво се използва и за лечение на заболявания при малки деца. Агаровото дърво се използва в ориенталската медицина за подпомагане на сърцето, особено при хора, страдащи от диспнея или сърдечна недостатъчност. Агаровото дърво се използва и за лечение на бъбреците, като тоник и за поддържане на топлината на тялото. Пиенето на чай от Агарово дърво помага за детоксикация на тялото. „Златна формула“ за лечение на възпалено гърло, кашлица, дрезгав глас, хрема и други симптоми е да разтворите няколко капки етерично масло в чаша топла вода и да разбъркате. Освен това използването на етерични масла насърчава по-добър храносмилателен тракт, намалявайки чревните „врагове“ като болки в стомаха, диария и т.н.

Бижутата от агарово дърво станаха модерни, карайки много дами да полудяват. Най-популярния продукт е гривната от агарово дърво, която се предлага в различни стилове. Гривните от агарово дърво излъчват елегантност и стил, но не само поради високата им цена. Според поверията, тези, които носят гривната, ще се сблъскат със съдбовни събития и ще получат финансово и здравословно благополучие.

Агаровото дърво се превърна в популярен компонент в парфюмерията. Малко парфюмни къщи използват истински уд в своите творения. Това е така, защото удът е много скъп и мощен. Агаровото дърво обикновено се използва като базова нотка и традиционно се съчетава с роза.

Аргановото дърво, емблематичното дърво на Мароко, дава плодове, чиито семена се използват за извличане на високо цененото арганово масло. Благодарение на изключителния си хранителен състав, това масло има антиоксидантни, хиполипидемични, защитни, подхранващи и регенериращи свойства. Използва се както в кулинарията, така и в козметиката, като се препоръчва особено за суха кожа или след излагане на слънце. Намира приложение и за грижа за косата и увредени нокти.

Аргановото дърво е родом от Мароко. От векове берберските жени са използвали достойнствата на аргановото масло в готвенето и в своите козметични продукти. На арабски терминът арган означава берберски бадем.

Аргановото масло е от съществено значение в страните от Магреб и е завладяло Запада вероятно още през 10 век пр.н.е. благодарение на търговските пунктове, установени на атлантическото крайбрежие на Марко. Днес козметичната употреба на това масло е широко разпространена в Европа, особено в грижата за тялото и косата.

Крисапоген зазейниодис, по-известен още като ветивер или хус, е многогодишна гроздова трева от семейство житни. Ветиверът е много подобен на соргото, като споделя много морфологични характеристики с други ароматни треви, като лимонена трева, цитронела и палмароза.

Преведено от тамилски ветивер означава “корен, който се изкопава”. В Северна Индия се нарича още хус (“трева”).

Ветиверът расте до 150см височина и образува туфи с подобна широчина. При благоприятни условия изправените стъбла могат да достигнат три метра височина. Стъблата са високи, а листата са дълги, тънки и доста твърди. Цветовете са кафеникаво-лилави. За разлика от повечето треви, които образуват хоризонтално рзпростиращи се коренови системи, подобни на рогозки, корените на ветивера растат надолу, достигайки два до четири метра в дълбочина.

Ветиверовата трева има стаден хабитус и расте на туфи. Издънките, израстващи от подземната корона, правят растението устойчиво на замръзване и горски пожари. Растението ветивер е силно устойчиво на суша и може да помогне за защита на почвата срещу листна ерозия.

Смята се, че родината на ветивера е Индия. В момента е широко култивиран в тропическите региони. Основните производители на ветивер са Хаити, Индия, Индонезия и Реюнион.

Тревата ветивер се отглежда за много цели. Растението помага за стабилизиране на почвата и я предпазва от ерозия, но също така може да защити полетата от вредители и плевели. Ветиверът има благоприятни качества за храна на животни. От корените се извлича масло и се използва за козметика, ароматерапия, билкова грижа за кожата и аюрведичен сапун. Неговите влакнести свойства го правят полезен при изработката на въжета и др.

Ветиверът има антисептични свойства и се използва за лечение на акне и рани. Използва се в производството на парфюми, кремове и сапуни заради отличните си фиксиращи свойства. Маслото, дестилирано от корените на ветивера се съдържа в 90% от западните парфюми. Ветиверът е по-често срещана съставка в ароматите за мъже.

Диптерикс одората (Тонка боб, дърво кумару или бразилски тик) е вид цъфтящо дърво от семейство грахови. Дървото произхожда от Северна Южна Америка и е полу-широколистно. Семената му са известни като боб тонка. Те са черни и набръчкани и имат гладка, кафява вътрешност. Имат силен аромат, подобен на сладък дървесник, поради високото съдържание на кумарин.

Думата тонка е взета от езика на галиби (карибите), говорен от местните жители на Френска Гвиана; то се появява и на тупи, друг език от същия регион, като име на дървото.

Много антикоагуланти, отпускани с рецепта, като варфарин, се основават на 4-хидроксикумарин, химично производно на кумарина, първоначално изолирано от този боб. Самият кумарин обаче няма антикоагулантни свойства.

Дървото расте до 25–30 m с диаметър на ствола до 1 m. Кората на дървото е гладка и сива, докато дървото е червено. Дървото има редуващи се перести листа с три до шест листчета, кожести, лъскави и тъмнозелени и розови цветя. Всеки развит плод съдържа едно семе. Най-лошите вредители са прилепите, защото те ядат месестата част на плода. Дървото тонка е един от 100те вида дървета, които живеят над 1000 години.

Семената на тонка съдържат кумарин, химически изолат, кръстен на растението. Семената обикновено съдържат около 1 до 3% кумарин, но рядко могат да достигнат нива до 10%. Кумаринът е отговорен за приятната миризма на семето и се използва в парфюмерийната индустрия. Кумаринът е горчив на вкус. В големи инфузирани дози може да причини кръвоизливи, увреждане на черния дроб или парализа на сърцето. Поради това се контролира като хранителна добавка от много правителства. Подобно на редица други растения, растението боб тонка вероятно произвежда кумарин като защитен химикал.

Зърната тонка са били използвани като източник на естествен кумарин и след синтеза си през 40-те години на миналия век, изкуственият кумарин става един от първите изкуствени ароматизатори като заместител на ванилия. Кумаринът също присъства в лавандула, канела, женско биле, ягоди и череши.

Във Франция зърната тонка се използват в кухнята (по-специално в десерти и яхнии) и в парфюми. Ароматът е описан като сложна комбинация от ванилия, бадем, карамфил, канела и амарето.

Днес основните производители на зърна тонка са Венецуела и Нигерия. Дървото кумару е взискателно към светлина, расте на бедни, добре дренирани почви. Най-добър растеж се постига на плодородни почви, богати на хумус. Дървото цъфти от март до май, а плодовете узряват от юни до юли. Твърдата външна обвивка се отстранява и зърната се разстилат за 2-3 дни, за да изсъхнат, след което могат да се продават. Най-важната страна вносител е САЩ, където се използва особено в тютюневата промишленост.