Диптерикс одората (Тонка боб, дърво кумару или бразилски тик) е вид цъфтящо дърво от семейство грахови. Дървото произхожда от Северна Южна Америка и е полу-широколистно. Семената му са известни като боб тонка. Те са черни и набръчкани и имат гладка, кафява вътрешност. Имат силен аромат, подобен на сладък дървесник, поради високото съдържание на кумарин.
Думата тонка е взета от езика на галиби (карибите), говорен от местните жители на Френска Гвиана; то се появява и на тупи, друг език от същия регион, като име на дървото.
Много антикоагуланти, отпускани с рецепта, като варфарин, се основават на 4-хидроксикумарин, химично производно на кумарина, първоначално изолирано от този боб. Самият кумарин обаче няма антикоагулантни свойства.
Дървото расте до 25–30 m с диаметър на ствола до 1 m. Кората на дървото е гладка и сива, докато дървото е червено. Дървото има редуващи се перести листа с три до шест листчета, кожести, лъскави и тъмнозелени и розови цветя. Всеки развит плод съдържа едно семе. Най-лошите вредители са прилепите, защото те ядат месестата част на плода. Дървото тонка е един от 100те вида дървета, които живеят над 1000 години.
Семената на тонка съдържат кумарин, химически изолат, кръстен на растението. Семената обикновено съдържат около 1 до 3% кумарин, но рядко могат да достигнат нива до 10%. Кумаринът е отговорен за приятната миризма на семето и се използва в парфюмерийната индустрия. Кумаринът е горчив на вкус. В големи инфузирани дози може да причини кръвоизливи, увреждане на черния дроб или парализа на сърцето. Поради това се контролира като хранителна добавка от много правителства. Подобно на редица други растения, растението боб тонка вероятно произвежда кумарин като защитен химикал.
Зърната тонка са били използвани като източник на естествен кумарин и след синтеза си през 40-те години на миналия век, изкуственият кумарин става един от първите изкуствени ароматизатори като заместител на ванилия. Кумаринът също присъства в лавандула, канела, женско биле, ягоди и череши.
Във Франция зърната тонка се използват в кухнята (по-специално в десерти и яхнии) и в парфюми. Ароматът е описан като сложна комбинация от ванилия, бадем, карамфил, канела и амарето.
Днес основните производители на зърна тонка са Венецуела и Нигерия. Дървото кумару е взискателно към светлина, расте на бедни, добре дренирани почви. Най-добър растеж се постига на плодородни почви, богати на хумус. Дървото цъфти от март до май, а плодовете узряват от юни до юли. Твърдата външна обвивка се отстранява и зърната се разстилат за 2-3 дни, за да изсъхнат, след което могат да се продават. Най-важната страна вносител е САЩ, където се използва особено в тютюневата промишленост.