За да определим даден продукт като „екологичен“, той трябва да отговаря основно на две неща:
- в състава на продукта да няма вредни за природата съставки, да е направен от растителни такива,
- опаковката да е от материал за многократна употреба (стъкло, метал) или рециклирана и рециклируема пластмаса/картон.
Опаковката е ключов компонент в изчисляването на себестойността на един продукт. Тя трябва да има възможността да запази качеството на продукта до неговото използване и да е привлекателна. От средата на миналия век насам като опаковка за повечето течни продукти се използва пластмаса. Тя е лека, здрава, има възможност да бъде екструдирана в различни форми. Лесно може да бъде оцветена, така че да изпълни качествено своите две основни функции. Поради здравината си обаче пластмасата устоява на естествено разграждане между 400 и 1000 години.
Какво се случва с една пластмасова опаковка, след като изпълни функцията си?
Шанса тази опаковка да бъде рециклирана и използвана отново е едва 21,3%. 21,8% е шанса да бъде изгорена с цел добив на енергия. При изгарянето на пластмаса обаче се отделят диоксини и фурани, които се отличават с висока токсичност.
В останалите 56,9% опаковката ще бъде изхвърлена без да бъде оползотворена. Най-често пластмасовите опаковки попадат в океаните. Заедно с още такива опаковки могат да създадат килим на повърхността, който спира светлината и нарушава екосистемата. Най-голямото океанско сметище се намира в Тихия океан. През 1999г площта му е била шест пъти територията на България. Опаковката може да се разпадне до микропластмаса и може да бъде поглълната от морските обитатели. Пластмасата блокира храносмилателната им система или предизвиква вътрешни кръвоизливи. По хранителната верига е възможно пластмаса да се върне на трапезата ни.
Това е огромно количество отпадък, който е тук за да остане в следващите минимум 400 години и всяка година става все повече и повече (с около 8 милиона тона годишно).
Струва ли си?
Но да се върнем на цената. За да може една пластмасова опакова да бъде оползотворена отново тя трябва да бъде:
- добре почистена от продукта, който е бил съхраняван в нея,
- да бъде правилно сортирана, в зависимост от вида пластмаса, от която е направена,
- правилно обработена в специализирани рециклиращи предприятия, които да я превърнат в нови пелети, от които да бъдат произведени нови опаковки или други пластмасови продукти.
Процеса не е лесен и изисква допълнителни ресурси и разходи. Струва ли си? Да, щом касае нашето здраве и здравето на нашите деца. То няма цена!
